Юлиян Минков

Юлиян Ангелов Минков (1937г. - 2022г.) е български философ и социолог

Биография

Роден е на 13 февруари 1937 г. в гр. София. На работа в Българска Академия на Науките от 1960 г. до 2006 г. (периодът 1986 – 1987 г. пост фактум квалифициран по официалните документи съобразно Устава на БАН като “командироване” на учен за съдействие на друга институция). От 1960 г. до 1968 г. работи в “Българска Енциклопедия” при БАН.

Научни степени и звания: доктор на философските науки (1982, кандидат ф.н. 1970), професор и ст.н.с. І ст. (трикратно в сродни области, 1985, 1987, 1990, от 1973 старши научен сътрудник)

Дисертация (СУ, 1969): “Философско-гносеологическата проблема за обосноваването на индукцията”. Хабилитационен труд (СУ, 1982): “Познавателното единомислие и познавателните разногласия в науката: теоретичен методологичен анализ”.

Водещ на философски беседи (“Науката: благо или проклятие”) в програма “Знание” на БНР.

Отзиви

Христо Смоленов: “Той представлява образец на добросъвестност не само с постановката на въпросите, но и с принципната посока, в която авторът търси отговорите. Няма съмнение, че ориентир при избора на тази посока е научната и гражданска съвест на Юлиян Минков”

Васил Пенчев: “Юлиян Минков е известен с прецизните си формулировки”

Монографии

Логически структури в познавателния процес (София: Наука и изкуство, 1973).
Науката и човекът (София: Наука и изкуство, 1973).
'Благо или проклятие?’ Научните постижения и тяхното въздействие върху човека (София: Партиздат, 1978).
Единомислие и разногласия в науката (София: Наука и изкуство, 1982).
Наука и култура – фактори и образци (София: Наука и изкуство, 1986).

Съставител на сборници

Човекът в научната дейност (София: Наука и изкуство, 1976)
Contemporary sociology in Bulgaria: Selected Studies (Sofia: Bulgаrian Academy of Sciences, 1978)
Плурализмът: в началото на българското обновление, 1989/1990 гг. (София: Наука и изкуство, 1990)

Статии

Противоречие на безкрайността в линията на диалектическото развитие, сп. Философска Мисъл, № 2, 1965.
Логически съображения по проблемата за безкрайността на Вселената, сп. Философска Мисъл, № 4, 1968.
'Проблеми на логиката' - принос в развитието на българската логическа мисъл, сп. Философска Мисъл, № 5, 1968.
Три некоректности в логико-гносеологическата концепция на Ръсел, сп. Философска Мисъл, № 9, 1968.
Логика и логика на науката (Дискусия), сп. Философска Мисъл, № 8, 1969.
Актуални проблеми на науката за управлението и на управлението на науката сп. Философска Мисъл, № 10, 1969.
Невъзможно ли е да бъде обоснован принципът на индукцията, сп. Философска Мисъл, № 3, 1970.
“Наукознанието в търсенето на самото себе си” (със Ст. Качаунов), сп. Философска Мисъл, № 10, 1970.
Философски съображения по проблемата за безкрайността на ВселенатаЛенинизъм, философия, естествознание, ред. Сава Димитров (София: БАН, 1971).
“Анализ на научното изследване”, в Наукознание и управление на научната дейност, ред. Н. Стефанов (София: Наука и Изкуство, 1971).
“Относно същността на индукцията”, сп. Известия на ИФ-БАН, Т. ХХI, 1973.
“Относно ролята на научните постижения в човешкия живот”, в Социологически проблеми на научната дейност (София: БАН, 1975).
“Is it Impossible to Justify the Induction Principle?”, Proceedings of the XVth World Congress of Philosophy, Volume 5, 1975.
“Типологизиране на научната критика”, сп. Социологически Проблеми, кн. 1, 1978.
“За социологическо изследване на познавателните отношения в научната общност”, сп. Социологически Проблеми, кн. 6, 1979.
“A Sociological Study of Cognitive Relations in a Scientific Community”, Bulgarian Journal of Sociology, vol. 3, 1980.
“Коментар на учения от областта на социологията на науката върху статията на С. Робев 'Бюрокрацията — религиозен остатък в научната организация'”, сп. Социологически Преглед, 3, 1980.
Познавателни и извънпознавателни фактори на единомислието и разногласията в наукатасп. Философска Мисъл, № 11, 1980.
Consensual Agreement and Disagreement in the Contemporary Scientific Community — Some Characteristics, Science of Science: An International Journal of Studies on Scientific Reasoning and Scientific Enterprise, no. 1 (5), vol. 2, 1981.
Профил на един научен работник (за Стоян Николов, автор на Квантова Биология, Философски Проблеми на Молекулната Биология и пр.), сп. Философска Мисъл, № 9, 1981, с Роман Харизанов.
Предметно-познавателна и културно-социална обусловеност на процеса на научното познаниесп. Философска Мисъл, № 6, 1983.
“За когнитивните отношения между учените”, сп. Философска Мисъл, № 8, 1983.
“Актуални проблеми пред научно-техническата политика” (с Живко Недев), сп. Философска Мисъл, №6, 1985.
“Изследването на научната дейност - панорамно представено”, сп. Философска Мисъл, № 12, 1988.
Не се ли намираме пред поредно преодоляване на ограничения в познанието?(сп. Философска Мисъл, №8, 1989)
“Значимо научно-идеологическо постижение - нов съветски учебник по философия”, сп. Философска Мисъл, част 1, № 2, 1990; част 2, № 6, 1990.
“Обществоведска космологична перспектива”, сп. Философска Мисъл, № 4, 1990.
“Мяра на демократизма в науката”, сп. Философска Мисъл, №8, 1990.
Идентифициращото прозрение, в Плурализма (Наука и Изкуство), 1990.
Рецензия на “Internationalization of Sociology. Special Issue of: Current Sociology”Социологически Проблеми, 5, 1991.
Философията в ракурса на посттоталитарен преход, сп. Философски алтернативи, кн. 1 – 2 / 1992.
Може ли диалектиката да бъде логика?, сп. Философски алтернативи, кн. 3/ 1993.
Още за Димитър Михалчев – един факт и теоретическо характеризиране(сп. Философски алтернативи, кн. 3 / 1995)
Оценяване на социални феномени – специфичност и детерминанти, сп. Философски алтернативи, кн. 6 / 1995.
Оптимизираща мяра във функционирането на личността и обществото, сп. Философски алтернативи, кн. 3 / 1996.
Tолерантността – императиви и ограничения
сп. Философски алтернативи, кн. 6 / 1996.
“Към преодоляване на дисфункции в социалните организации”, в България днес и утре, ред. Николай Генов (София: Фондация “Фридрих Еберт”, 1997).
Необходимост на случайностите в историческата събитийност, сп. Философски алтернативи, кн. 2 / 1998.
Социално-властовите отношения – концептуализации и типологизации, сп. Философски алтернативи, кн. 2 / 1998.
“Случай с дефиницията на понятието ‘чудо’”, сп. Философия, VIII.3, 1999.
Отрицателната личностна селекция в социално-властовото пространство(сп. Философски алтернативи, кн. 2 / 2000)
Възгледът относно понятията за обективно и субективно, сп. Философски алтернативи, кн. 3 – 4 / 2000.
„Относно мястото на отхвърлената макросоциална организационна система в историческия процес“, Списание на Българската академия на науките, CXIII, 3 2000.
“За прецизиращо-отдиференциращ подход към вестернизационните процеси”, в България – национална и европейска идентичност (УНК “Обществени науки”, Варна 2001).
Към идентификацията на логическо-познавателния статут на темпоралистките аксиоми(сп. Философски алтернативи, кн. 3 – 4 / 2003)
Още веднъж: що е философия? Недоразумения покрай двореца на мъдростта(сп. Философски алтернативи, кн. 5 – 6 / 2003)
Коментар върху статиите на Цацов и Гурова, сп. Философски алтернативи, кн. 5 – 6 / 2003.
Интелектуалността и ценностността – двата компонента на културата в Култура. Философия. Образование (сборник, издаден от Съюза на учените в България), 2004.
“Конфликтност и диссентни форми на властовост” в Социалните Конфликти в Постсоциалистическите Страни в Условията на Глобализацията и Регионализацията (Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”, Варна), 2004.
Критериална оправданост на догонващата ориентация, в Догонващото развитие (В. Търново: „Фабер”), 2004.
“Човешкото качество като критерий, цел и фактор на развитието” в Догонващото развитие (В. Търново: “Фабер”), 2004.
Принцип на оправдаемата патриотичност, в Философски изследвания, кн. 2: Познание и общество, лекции и доклади (София, 2006).
Самооптимизиране на съзнателното функциониране, сп. Философски алтернативи, кн. 5, 2006.
“Дали историческото събитие, Априлска линия' в българския политически живот се случваше доста „по нашенски“?, „Философски изследвания“, Метафизика и аксиология, № 4 (БАН. Институт за философски изследвания, София), 2007.
Относно неутопичната футурологична визия за усъвършенстваната отвъдкапиталистическа макросоциална формация, сп. Философски алтернативи, кн. 2, 2008.

Преводи

Александър Полешчук, Грешката на Алексей Алексеев (София. Народна Младеж, 1963) – фантастичната повест.

Непубликувани

“Из историята на обстановката и събитията в и около Философския Институт” (2004 г.)
“По 'нашенски' ли се случваше събитието Априлска линия? (доразвита и усъвършенствувана версия на “Дали историческото събитие, Априлска линия' в българския политически живот се случваше доста 'по нашенски?”).
Субективност и обективност на антропосно-социумното битие: концептуализиране (2014).

Цитати

“Пита се – защо сме или можем да бъдем уверени, че например отношението общо-частно е именно такова, с ирелевантност на конкретните особености на различните случаи на проява в който и да било свят? Кое ни надарява с възможността да знаем със сигурност това?”

“Съобразяването с амбивалентността само по себе сн не е равнозначно на еклектизъм. На ентропийната, неотдиференцираща оценъчна позиция 'истината е някъде по средата', ‘всичко е и добро, и лошо', 'всеки си е по своему прав'. Адекватната на самата действителност и оптимална съобразно с базисните човешки ценности отмереност и неедностранчивост не е тъждествена нито с обязателно центристката, 'крайно' умерената, предназначена да обединява с избягване на крайностите позиция, нито – още по-малко – с безпринципното търсене на изгодната 'златна среда'. Напротив, интелектуалецът, който притежава и споделя обективни и независими от дивергиращи пристрастия, негентропийни и във висока степен отдиференциращи виждания, рискува в грубата поляризирана политическа обстановка да си навлича двустранна ненавист.”

“Обичайно на притежаващия адиалектическо по нагласа съзнание първо му ce струва, че всичко извършващо ce e само напълно случайно, после това убеждение започва да ce саморазколебава и да отстъпва място на обратното мнение (че всичко е само напълно необходимо), функционирането на което пък на свой ред започва да ce самоизчерпва и така да тласка наново в първата крайност. Все люшкане встрани от единствено правомерния, теоретико-концептуално адекватен възглед, че ce касае за взаимно преплитащи ce и преливащи ce противоположности – в чистия си абстрактен вид изключващи ce, но в реалната действителност неразривно обединени.”

“Перефразирайки една мисъл на Гьоте, бихме казали, че оказващата се за някого (или изглеждаща) горчива истина води не до фундаментално развенчаване и деградация; напротив – оттук проличава нейното величие, когато някой се осмели да я експонира...Философията е достатъчно ценна в своята автентичност, та да съществува потребност от фалшиво остойностяване.”

Юлиян Ангелов Минков (1937г. - 2022г.) е български философ и социолог

Биография

Водещ на философски беседи (“Науката: благо или проклятие”) в програма “Знание” на БНР.

Отзиви

Васил Пенчев: “Юлиян Минков е известен с прецизните си формулировки”

Монографии

Логически структури в познавателния процес (София: Наука и изкуство, 1973).

Науката и човекът (София: Наука и изкуство, 1973).

'Благо или проклятие?’ Научните постижения и тяхното въздействие върху човека (София: Партиздат, 1978).

Единомислие и разногласия в науката (София: Наука и изкуство, 1982).

Наука и култура – фактори и образци (София: Наука и изкуство, 1986).

Съставител на сборници

Човекът в научната дейност (София: Наука и изкуство, 1976)

Contemporary sociology in Bulgaria: Selected Studies (Sofia: Bulgаrian Academy of Sciences, 1978)

Плурализмът: в началото на българското обновление, 1989/1990 гг. (София: Наука и изкуство, 1990)

Статии

Противоречие на безкрайността в линията на диалектическото развитие, сп. Философска Мисъл, № 2, 1965.

Логически съображения по проблемата за безкрайността на Вселената, сп. Философска Мисъл, № 4, 1968.

'Проблеми на логиката' - принос в развитието на българската логическа мисъл, сп. Философска Мисъл, № 5, 1968.

Три некоректности в логико-гносеологическата концепция на Ръсел, сп. Философска Мисъл, № 9, 1968.

Логика и логика на науката (Дискусия), сп. Философска Мисъл, № 8, 1969.

Актуални проблеми на науката за управлението и на управлението на науката сп. Философска Мисъл, № 10, 1969.

Невъзможно ли е да бъде обоснован принципът на индукцията, сп. Философска Мисъл, № 3, 1970.

“Наукознанието в търсенето на самото себе си” (със Ст. Качаунов), сп. Философска Мисъл, № 10, 1970.

Философски съображения по проблемата за безкрайността на ВселенатаЛенинизъм, философия, естествознание, ред. Сава Димитров (София: БАН, 1971).

“Анализ на научното изследване”, в Наукознание и управление на научната дейност, ред. Н. Стефанов (София: Наука и Изкуство, 1971).

“Относно същността на индукцията”, сп. Известия на ИФ-БАН, Т. ХХI, 1973.

“Относно ролята на научните постижения в човешкия живот”, в Социологически проблеми на научната дейност (София: БАН, 1975).

“Is it Impossible to Justify the Induction Principle?”, Proceedings of the XVth World Congress of Philosophy, Volume 5, 1975.

“Типологизиране на научната критика”, сп. Социологически Проблеми, кн. 1, 1978.

“За социологическо изследване на познавателните отношения в научната общност”, сп. Социологически Проблеми, кн. 6, 1979.

“A Sociological Study of Cognitive Relations in a Scientific Community”, Bulgarian Journal of Sociology, vol. 3, 1980.

Познавателни и извънпознавателни фактори на единомислието и разногласията в наукатасп. Философска Мисъл, № 11, 1980.

Consensual Agreement and Disagreement in the Contemporary Scientific Community — Some Characteristics, Science of Science: An International Journal of Studies on Scientific Reasoning and Scientific Enterprise, no. 1 (5), vol. 2, 1981.

Предметно-познавателна и културно-социална обусловеност на процеса на научното познаниесп. Философска Мисъл, № 6, 1983.

“За когнитивните отношения между учените”, сп. Философска Мисъл, № 8, 1983.

“Актуални проблеми пред научно-техническата политика” (с Живко Недев), сп. Философска Мисъл, №6, 1985.

“Изследването на научната дейност - панорамно представено”, сп. Философска Мисъл, № 12, 1988.

Не се ли намираме пред поредно преодоляване на ограничения в познанието?(сп. Философска Мисъл, №8, 1989)

“Значимо научно-идеологическо постижение - нов съветски учебник по философия”, сп. Философска Мисъл, част 1, № 2, 1990; част 2, № 6, 1990.

“Обществоведска космологична перспектива”, сп. Философска Мисъл, № 4, 1990.

“Мяра на демократизма в науката”, сп. Философска Мисъл, №8, 1990.

Идентифициращото прозрение, в Плурализма (Наука и Изкуство), 1990.

Рецензия на “Internationalization of Sociology. Special Issue of: Current Sociology”Социологически Проблеми, 5, 1991.

Философията в ракурса на посттоталитарен преход, сп. Философски алтернативи, кн. 1 – 2 / 1992.

Може ли диалектиката да бъде логика?, сп. Философски алтернативи, кн. 3/ 1993.

Още за Димитър Михалчев – един факт и теоретическо характеризиране(сп. Философски алтернативи, кн. 3 / 1995)

Оценяване на социални феномени – специфичност и детерминанти, сп. Философски алтернативи, кн. 6 / 1995.

Оптимизираща мяра във функционирането на личността и обществото, сп. Философски алтернативи, кн. 3 / 1996.

Tолерантността – императиви и ограничения

сп. Философски алтернативи, кн. 6 / 1996.

“Към преодоляване на дисфункции в социалните организации”, в България днес и утре, ред. Николай Генов (София: Фондация “Фридрих Еберт”, 1997).

Необходимост на случайностите в историческата събитийност, сп. Философски алтернативи, кн. 2 / 1998.

Социално-властовите отношения – концептуализации и типологизации, сп. Философски алтернативи, кн. 2 / 1998.

“Случай с дефиницията на понятието ‘чудо’”, сп. Философия, VIII.3, 1999.

Отрицателната личностна селекция в социално-властовото пространство(сп. Философски алтернативи, кн. 2 / 2000)

Възгледът относно понятията за обективно и субективно, сп. Философски алтернативи, кн. 3 – 4 / 2000.

„Относно мястото на отхвърлената макросоциална организационна система в историческия процес“, Списание на Българската академия на науките, CXIII, 3 2000.

“За прецизиращо-отдиференциращ подход към вестернизационните процеси”, в България – национална и европейска идентичност (УНК “Обществени науки”, Варна 2001).

Към идентификацията на логическо-познавателния статут на темпоралистките аксиоми(сп. Философски алтернативи, кн. 3 – 4 / 2003)

Още веднъж: що е философия? Недоразумения покрай двореца на мъдростта(сп. Философски алтернативи, кн. 5 – 6 / 2003)

Коментар върху статиите на Цацов и Гурова, сп. Философски алтернативи, кн. 5 – 6 / 2003.

Интелектуалността и ценностността – двата компонента на културата в Култура. Философия. Образование (сборник, издаден от Съюза на учените в България), 2004.

Критериална оправданост на догонващата ориентация, в Догонващото развитие (В. Търново: „Фабер”), 2004.

“Човешкото качество като критерий, цел и фактор на развитието” в Догонващото развитие (В. Търново: “Фабер”), 2004.

Принцип на оправдаемата патриотичност, в Философски изследвания, кн. 2: Познание и общество, лекции и доклади (София, 2006).

Самооптимизиране на съзнателното функциониране, сп. Философски алтернативи, кн. 5, 2006.

Относно неутопичната футурологична визия за усъвършенстваната отвъдкапиталистическа макросоциална формация, сп. Философски алтернативи, кн. 2, 2008.

Преводи

Александър Полешчук, Грешката на Алексей Алексеев (София. Народна Младеж, 1963) – фантастичната повест.

Непубликувани

“Из историята на обстановката и събитията в и около Философския Институт” (2004 г.)

Субективност и обективност на антропосно-социумното битие: концептуализиране (2014).

Цитати