0
Skip to Content
Юлиян Минков
Юлиян Минков

Юлиян Ангелов Минков (1937г. - 2022г.) е български философ и социолог

Биография

Роден е на 13 февруари 1937 г. в гр. София. На работа в Българска Академия на Науките от 1960 г. до 2006 г. (периодът 1986 – 1987 г. пост фактум квалифициран по официалните документи съобразно Устава на БАН като “командироване” на учен за съдействие на друга институция). От 1960 г. до 1968 г. работи в “Българска Енциклопедия” при БАН.

Научни степени и звания: доктор на философските науки (1982, кандидат ф.н. 1970), професор и ст.н.с. І ст. (трикратно в сродни области, 1985, 1987, 1990, от 1973 старши научен сътрудник)

Дисертация (СУ, 1969): “Философско-гносеологическата проблема за обосноваването на индукцията”. Хабилитационен труд (СУ, 1982): “Познавателното единомислие и познавателните разногласия в науката: теоретичен методологичен анализ”.

Водещ на философски беседи (“Науката: благо или проклятие”) в програма “Знание” на БНР.

Отзиви

Христо Смоленов: “Той представлява образец на добросъвестност не само с постановката на въпросите, но и с принципната посока, в която авторът търси отговорите. Няма съмнение, че ориентир при избора на тази посока е научната и гражданска съвест на Юлиян Минков”

Васил Пенчев: “Юлиян Минков е известен с прецизните си формулировки”

Монографии

  • Логически структури в познавателния процес (София: Наука и изкуство, 1973).

  • Науката и човекът (София: Наука и изкуство, 1973).

  • 'Благо или проклятие?’ Научните постижения и тяхното въздействие върху човека (София: Партиздат, 1978).

  • Единомислие и разногласия в науката (София: Наука и изкуство, 1982).

  • Наука и култура – фактори и образци (София: Наука и изкуство, 1986).

Съставител на сборници

  • Човекът в научната дейност (София: Наука и изкуство, 1976)

  • Contemporary sociology in Bulgaria: Selected Studies (Sofia: Bulgаrian Academy of Sciences, 1978)

  • Плурализмът: в началото на българското обновление, 1989/1990 гг. (София: Наука и изкуство, 1990)

Статии

  • Противоречие на безкрайността в линията на диалектическото развитие, сп. Философска Мисъл, № 2, 1965.

  • Логически съображения по проблемата за безкрайността на Вселената, сп. Философска Мисъл, № 4, 1968.

  • 'Проблеми на логиката' - принос в развитието на българската логическа мисъл, сп. Философска Мисъл, № 5, 1968.

  • Три некоректности в логико-гносеологическата концепция на Ръсел, сп. Философска Мисъл, № 9, 1968.

  • Логика и логика на науката (Дискусия), сп. Философска Мисъл, № 8, 1969.

  • Актуални проблеми на науката за управлението и на управлението на науката сп. Философска Мисъл, № 10, 1969.

  • Невъзможно ли е да бъде обоснован принципът на индукцията, сп. Философска Мисъл, № 3, 1970.

  • “Наукознанието в търсенето на самото себе си” (със Ст. Качаунов), сп. Философска Мисъл, № 10, 1970.

  • Философски съображения по проблемата за безкрайността на ВселенатаЛенинизъм, философия, естествознание, ред. Сава Димитров (София: БАН, 1971).

  • “Анализ на научното изследване”, в Наукознание и управление на научната дейност, ред. Н. Стефанов (София: Наука и Изкуство, 1971).

  • “Относно същността на индукцията”, сп. Известия на ИФ-БАН, Т. ХХI, 1973.

  • “Относно ролята на научните постижения в човешкия живот”, в Социологически проблеми на научната дейност (София: БАН, 1975).

  • “Is it Impossible to Justify the Induction Principle?”, Proceedings of the XVth World Congress of Philosophy, Volume 5, 1975.

  • “Типологизиране на научната критика”, сп. Социологически Проблеми, кн. 1, 1978.

  • “За социологическо изследване на познавателните отношения в научната общност”, сп. Социологически Проблеми, кн. 6, 1979.

  • “A Sociological Study of Cognitive Relations in a Scientific Community”, Bulgarian Journal of Sociology, vol. 3, 1980.

  • “Коментар на учения от областта на социологията на науката върху статията на С. Робев 'Бюрокрацията — религиозен остатък в научната организация'”, сп. Социологически Преглед, 3, 1980.

  • Познавателни и извънпознавателни фактори на единомислието и разногласията в наукатасп. Философска Мисъл, № 11, 1980.

  • Consensual Agreement and Disagreement in the Contemporary Scientific Community — Some Characteristics, Science of Science: An International Journal of Studies on Scientific Reasoning and Scientific Enterprise, no. 1 (5), vol. 2, 1981.

  • Профил на един научен работник (за Стоян Николов, автор на Квантова Биология, Философски Проблеми на Молекулната Биология и пр.), сп. Философска Мисъл, № 9, 1981, с Роман Харизанов.

  • Предметно-познавателна и културно-социална обусловеност на процеса на научното познаниесп. Философска Мисъл, № 6, 1983.

  • “За когнитивните отношения между учените”, сп. Философска Мисъл, № 8, 1983.

  • “Актуални проблеми пред научно-техническата политика” (с Живко Недев), сп. Философска Мисъл, №6, 1985.

  • “Изследването на научната дейност - панорамно представено”, сп. Философска Мисъл, № 12, 1988.

  • Не се ли намираме пред поредно преодоляване на ограничения в познанието?(сп. Философска Мисъл, №8, 1989)

  • “Значимо научно-идеологическо постижение - нов съветски учебник по философия”, сп. Философска Мисъл, част 1, № 2, 1990; част 2, № 6, 1990.

  • “Обществоведска космологична перспектива”, сп. Философска Мисъл, № 4, 1990.

  • “Мяра на демократизма в науката”, сп. Философска Мисъл, №8, 1990.

  • Идентифициращото прозрение, в Плурализма (Наука и Изкуство), 1990.

  • Рецензия на “Internationalization of Sociology. Special Issue of: Current Sociology”Социологически Проблеми, 5, 1991.

  • Философията в ракурса на посттоталитарен преход, сп. Философски алтернативи, кн. 1 – 2 / 1992.

  • Може ли диалектиката да бъде логика?, сп. Философски алтернативи, кн. 3/ 1993.

  • Още за Димитър Михалчев – един факт и теоретическо характеризиране(сп. Философски алтернативи, кн. 3 / 1995)

  • Оценяване на социални феномени – специфичност и детерминанти, сп. Философски алтернативи, кн. 6 / 1995.

  • Оптимизираща мяра във функционирането на личността и обществото, сп. Философски алтернативи, кн. 3 / 1996.

  • Tолерантността – императиви и ограничения

    сп. Философски алтернативи, кн. 6 / 1996.

  • “Към преодоляване на дисфункции в социалните организации”, в България днес и утре, ред. Николай Генов (София: Фондация “Фридрих Еберт”, 1997).

  • Необходимост на случайностите в историческата събитийност, сп. Философски алтернативи, кн. 2 / 1998.

  • Социално-властовите отношения – концептуализации и типологизации, сп. Философски алтернативи, кн. 2 / 1998.

  • “Случай с дефиницията на понятието ‘чудо’”, сп. Философия, VIII.3, 1999.

  • Отрицателната личностна селекция в социално-властовото пространство(сп. Философски алтернативи, кн. 2 / 2000)

  • Възгледът относно понятията за обективно и субективно, сп. Философски алтернативи, кн. 3 – 4 / 2000.

  • „Относно мястото на отхвърлената макросоциална организационна система в историческия процес“, Списание на Българската академия на науките, CXIII, 3 2000.

  • “За прецизиращо-отдиференциращ подход към вестернизационните процеси”, в България – национална и европейска идентичност (УНК “Обществени науки”, Варна 2001).

  • Към идентификацията на логическо-познавателния статут на темпоралистките аксиоми(сп. Философски алтернативи, кн. 3 – 4 / 2003)

  • Още веднъж: що е философия? Недоразумения покрай двореца на мъдростта(сп. Философски алтернативи, кн. 5 – 6 / 2003)

  • Коментар върху статиите на Цацов и Гурова, сп. Философски алтернативи, кн. 5 – 6 / 2003.

  • Интелектуалността и ценностността – двата компонента на културата в Култура. Философия. Образование (сборник, издаден от Съюза на учените в България), 2004.

  • “Конфликтност и диссентни форми на властовост” в Социалните Конфликти в Постсоциалистическите Страни в Условията на Глобализацията и Регионализацията (Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”, Варна), 2004.

  • Критериална оправданост на догонващата ориентация, в Догонващото развитие (В. Търново: „Фабер”), 2004.

  • “Човешкото качество като критерий, цел и фактор на развитието” в Догонващото развитие (В. Търново: “Фабер”), 2004.

  • Принцип на оправдаемата патриотичност, в Философски изследвания, кн. 2: Познание и общество, лекции и доклади (София, 2006).

  • Самооптимизиране на съзнателното функциониране, сп. Философски алтернативи, кн. 5, 2006.

  • “Дали историческото събитие, Априлска линия' в българския политически живот се случваше доста „по нашенски“?, „Философски изследвания“, Метафизика и аксиология, № 4 (БАН. Институт за философски изследвания, София), 2007.

  • Относно неутопичната футурологична визия за усъвършенстваната отвъдкапиталистическа макросоциална формация, сп. Философски алтернативи, кн. 2, 2008.

Преводи

Александър Полешчук, Грешката на Алексей Алексеев (София. Народна Младеж, 1963) – фантастичната повест.

Непубликувани

  • “Из историята на обстановката и събитията в и около Философския Институт” (2004 г.)

  • “По 'нашенски' ли се случваше събитието Априлска линия? (доразвита и усъвършенствувана версия на “Дали историческото събитие, Априлска линия' в българския политически живот се случваше доста 'по нашенски?”).

  • Субективност и обективност на антропосно-социумното битие: концептуализиране (2014).

Цитати

“Пита се – защо сме или можем да бъдем уверени, че например отношението общо-частно е именно такова, с ирелевантност на конкретните особености на различните случаи на проява в който и да било свят? Кое ни надарява с възможността да знаем със сигурност това?”

“Съобразяването с амбивалентността само по себе сн не е равнозначно на еклектизъм. На ентропийната, неотдиференцираща оценъчна позиция 'истината е някъде по средата', ‘всичко е и добро, и лошо', 'всеки си е по своему прав'. Адекватната на самата действителност и оптимална съобразно с базисните човешки ценности отмереност и неедностранчивост не е тъждествена нито с обязателно центристката, 'крайно' умерената, предназначена да обединява с избягване на крайностите позиция, нито – още по-малко – с безпринципното търсене на изгодната 'златна среда'. Напротив, интелектуалецът, който притежава и споделя обективни и независими от дивергиращи пристрастия, негентропийни и във висока степен отдиференциращи виждания, рискува в грубата поляризирана политическа обстановка да си навлича двустранна ненавист.”

“Обичайно на притежаващия адиалектическо по нагласа съзнание първо му ce струва, че всичко извършващо ce e само напълно случайно, после това убеждение започва да ce саморазколебава и да отстъпва място на обратното мнение (че всичко е само напълно необходимо), функционирането на което пък на свой ред започва да ce самоизчерпва и така да тласка наново в първата крайност. Все люшкане встрани от единствено правомерния, теоретико-концептуално адекватен възглед, че ce касае за взаимно преплитащи ce и преливащи ce противоположности – в чистия си абстрактен вид изключващи ce, но в реалната действителност неразривно обединени.”

“Перефразирайки една мисъл на Гьоте, бихме казали, че оказващата се за някого (или изглеждаща) горчива истина води не до фундаментално развенчаване и деградация; напротив – оттук проличава нейното величие, когато някой се осмели да я експонира...Философията е достатъчно ценна в своята автентичност, та да съществува потребност от фалшиво остойностяване.”